БЛАГОЛЕПНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОЛЀПНО нареч. Остар. Книж. 1. Красиво, хубаво. Имаше много домове сделани,.. от дъски обдълбани и благолепно сочетани. Г. Кръстевич, ИБ I, 326-327.

2. Почтително. А в пътят кога срещнем стар человек, трябва.. да му струваме път и да го поздравяваме благолепно и согласно с възрастта му. П. Р. Славейков, Пч. 1871, кн. 5, 77.