БЛАГОНАКЛОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОНАКЛО̀НЕН, -нна, -нно, мн. ‑нни, прил. Остар. Книж. Благосклонен. Бъдете пред него [Фазли паша] съвсем свободен и искренен с уверение, че той може само благонаклонен да ви бъде. Св. Миларов, СЦТ, 59.