БЛАГОНАКЛОННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОНАКЛО̀ННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Благосклонност. Тия въпроси желаем колкото е възможно по-скоро да се решат. Който ги реши най-добре, ще добие уверение за нашата особена благонаклонност. Хр. Ботев, Съч. 1929, 76. Пръвната благонаклонност на графинята към тебе преобръща ся постепенно на силна любов. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 66.