БЛАГОНРА̀ВИЕ

БЛАГОНРА̀ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Добро, морално поведение, държание; благоприличие, добронравие. От предишното смирение, душевна чистота и благонравие на божи служител у него нищо не беше останало. Й. Йовков, Ж, 1945, 58. Заизважда, едно по едно, сички писма и книжа... Нетърпението ми бе голямо, още повече, че благонравието го изискваше да се не вгледвам в надписите на тия писма и книжа. Ил. Блъсков, ДБ, 28.

Списък на думите по буква