БЛАГООБРА̀ЗЕН

БЛАГООБРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Книж. 1. Който е привлекателен, приятен, приличен на вид. Човекът,.., беше висок, благообразен старец с дълга сребърно-бяла брада и кротък поглед. Д. Ангелов, ЖС, 27. По благообразното му лице се разстилаше добродушна усмивка и прошарената му рошава брада му придаваше суровата прилика с някой библейски пророк. Д. Спространов, ОП, 370-371. Сам боляринът се беше пременил и натъкмил,.. Брадата и косата си беше причесал, та изглеждаше по-благообразен и укротен. А. Дончев, СВС, 583.

2. Който е внимателен, приветлив в обноските си, в държанието си с другите. Хранете са въздържано, кротко и смирено, бъдете благообразни в отговорите си, във вървежа си и в самото сядане. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 79.

Списък на думите по буква