БЛАГООБРА̀ЗНО. Остар. Книж. Нареч. от благообразен (във 2 знач.); внимателно, благовидно. Българете не преставаха да изразяват благообразно на вселенската патриархия своето незадоволение от злоупотребенията и поведението на гръцките архиереи по епархиите. ПСп, 1876, кн. 11-12, 12.