БЛАГООБРАЗНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГООБРА̀ЗНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Добър, приятен външен вид, изглед; благовидност. Всичките тези гиганти по снага, но пигмеи по ум, безсъзнателно служаха като оръдия на Дика Йовев, който чрез тях се стараеше да даде една видима благообразност на партията. Бълг., 1902, бр. 449, 2.