БЛАГОПОЖЕЛАНИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОПОЖЕЛА̀НИЯ мн., ед. (рядко) благопожела̀ние, ср. Книж. Пожелания за нещо добро, за щастие, успех. — Добра сполука! — Таз година с булка, до година — с люлка. И веселите благопожелания нямаха край. Ив. Васов, Съч. ХIV, 52. "На добър час! На добър час!" — чувах след себе си благопожелания. М. Кремен, Б, 82. — Аз... аз от сърце им пожелавам щастие и моля Всевишния да им го даде. За тяхно здраве! Звън от чукане на чаши и шумни благопожелания. Ст. Дичев, ЗС I, 309.