БЛАГОПОЧИТАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОПОЧИТА̀НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Дълбока, смирена почит, уважение. Ние да се погрижим за разстроената наша църква, да укрепим разклатеното благочестие, да издигнем падналото благопочитание. В. Геновска, СГ, 57.