БЛАГОПРИЛИЧИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОПРИЛЍЧИЕ, мн. няма, ср. Книж. Начин на държание или на обличане, съобразен с изискванията на добрите нрави в дадена среда. Той подигна края на горнята си устна, уж да се усмихне за благоприличие, ала като фърли в същия миг плах поглед към госпожата,.. веднага сбра устни. Т. Влайков, Съч. II, 168. Разговорът явно преминаваше границите на благоприличието. Професорът искаше да го клъвне и да го унижи пред всички. Ем. Станев, ИК I-II, 273. По-простите затворници висяха над главата ми прави, но не земаха участие, пазяха благоприличие пред по-старите и авторитетните. З. Стоянов, ЗБВ III, 75.