БЛАГОПРИСТО̀ЕН

БЛАГОПРИСТО̀ЕН, ‑о̀йна, -о̀йно, мн. ‑о̀йни, прил. Остар. Книж. Благоприличен. Жената беше дребничка и благопристойна — след всяко отпиване от чашата внимателно изтриваше устните си с везана кърпичка. Ем. Манов, БГ, 89-90. Откъде знаеше старият какви са отношенията му с Антония и подозира ли неговите намерения? Допуща ги и ги одобрява! Значи и той не разчита на успех по благопристоен път. Ем. Станев, ИК III, 17. Учителский събор реши, че трябва да има един общ надзира‑

тел за всичките училища по цялата епархия и неговата длъжност да състои в това:.. там, дето намери недостатък в нещо, да дава приличните съвети и наставления с един благопристоен начин. Лет., 1876, 17. Погледна внимателно лицето на пътника. Нямаше вид на комита. Имаше благопристойно лице, прилични дрехи. В. Геновска, СГ, 258.

Списък на думите по буква