БЛАГОРАЗПОЛОЖЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОРАЗПОЛОЖЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Проява на добро чувство, на доброжелателно отношение към някого; благосклонност. — Увери Теодора в моето благоразположение, и занапред.., тя може да остане пак в царството ми, като се радва на почет и доволство. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 116. Михов, облекчен, остави слушалката и излезе на улицата. Благоразположението на генерала, който се оказа така внимателен към него, му върна доброто настроение. Х. Русев, ПС, 244. Той се чувствуваше горд, че е спечелил благоразположението на своето началство. Т. Влайков, Съч. III, 114.

2. Остар. Добро, хубаво, разположение, настроение. Бетховен тогава съвсем не е имал "вид, на усамотен и тъжно затворен в себе си човек,..; напротив, целият му вид дишаше необикновено благоразположение". В. Йонова и др., Б (превод), 56.