БЛАГОРАЗТВОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОРАЗТВО̀РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. За въздух, климат и под. — който е мек, здравословен, добър; благотворен. Навярно София тогава би имала по-благоразтворен климат, освободена от тая стена, що ѝ препречва лъха на по-топлите южни ветрове. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 4. Воздухо в монастирското място (..) е благоразтворен и чист,.., защото е заобиколено от всякъде с високите гори. Н. Рилски, ОМР, 3-4.