БЛАГОРАЗУМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОРАЗУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. ‑мни, прил. 1. Който проявява благоразумие. Попът вдигна брадвата да откове капака, но мъжката ръка на учителя го спря: — Бъди благоразумен, дядо попе! — Благоразумен ли? Елин Пелин, Съч. I, 77. Турският чауш, възрастен и благоразумен човек, кротко казал на нашите да не се приближават толкова, че има много турски войници, които не разбират значението на червения кръст и ще стрелят върху тях. Й. Йовков, Разк. II, 186. Благоразумний човек никога не ще търси у жената само една хубост. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн.14, 6.

2. Който изразява, показва благоразумие. Евреинът,.., беше са разпоредил да намери място на кашкавала. Като знаеше, че от тая негова благоразумна мярка няма да стане твърде добре на агите, той ги посрещна още отдалеч. З. Стоянов, ЗБВ III, 214-215. Стана ѝ мъчно за Бързоходко, струваше ѝ се, че няма да го види вече. Тя си спомни благоразумните му съвети, как беше я молил да потърпи за храна до сутринта, как беше настоявал да не тръгва из гората сама, преди да се е раззорило... Ем. Станев, ПГВ, 59.