БЛАГОРАЗУМИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОРАЗУ̀МИЕ, мн. няма, ср. Обмисленост, разсъдливост в действия и постъпки, при което се избягват крайни и опасни стъпки, създаване на конфликти и неприятности; благоразумност. Намекът за миналото му [на кръчмаря] го накара да почервенее от гняв, но благоразумието пред избухливия нрав на Спасуна го посъветва да мълчи. Д. Димов, Т, 267. Па не бе и време още да тръгнем, защото .. в Дядово благоразумието го изискваше да вляза нощно време. З. Стоянов, ЗБВ I, 308.Едно разумно съмнение е понякога благоразумие; едно прекалено съмнение не е никога благоразумие. Др. Цанков, ТМ (превод), 231.