БЛАГОРОДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОРО̀ДНИК, мн. -ци, м. Лице от аристократически или дворянски произход. В нощните клубове прахоса с щедростта на всеки идалго малкото наследство, което получи от баща си, почтения, но не

много богат благородник дон Порфирио Родригес де Ередиа от къщата на маркизите Роканегра. Д. Димов, ОД, 11. Изглеждаше ми чудно и невъзможно, че някога съм бил френски благородник с гръмка титла. А. Дончев, ВР, 38. Най-първо с парахода от Виена пристигна някакъв княз. — Да — казваше хер Шенкел на жена си, -.., истински благородник! Ст. Дичев, ЗС I, 149. Посрещнал ги достолепен, красиво побелял възрастен мъж, видът му бил на благородник, на изтънчен мислител. Г. Данаилов, ДС, 200.