БЛАГОРОДСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОРО̀ДСТВО, мн. няма, ср. 1. Качество или проява на благороден (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Христо бе запазил с тая черта в характера си,.., душевната чистота и благородство на добре възпитан младеж. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 32. С всяка своя постъпка и дума, със сериозността, принципността и благородството си той отдавна бе станал пример за целия ни род. Л. Станев, ПХ, 16. Но туй, което всички виждаха у Цветана, беше тая непринудена грация, това тънко благородство и достойнство, което идеше от цялото ѝ същество. Й. Йовков, ПК, 37. Благородството на душата му беше ся прочуло по цяло Българско. Ел. Мутева, БРЦ (превод), 121.

2. Събир. Остар. Съсловието на благородниците. Църквата е всякога пълна. Които искат да бъдат по-близо до оратора, трябва да идат поне един час по-рано. Всичките класи на обществото са представени, първо място държи благородството. Хубавите римски патрицийки са между най-ревностните слушателки на Падре Агостино. К. Величков, ПС Съч. III, 225. Представителите на духовенството и на благородството принудени бидоха да стъпят в тоя народний събор. ВИ, 176.

3. Остар. Положение, статут, титла на благородник. Наскоро след идванието си Мария, за да спечели благоволението на тогоз силен болярин, беше надумала Петра да му даде титла на благородство и да го нарече комит. П. Р. Славейков, ПИ, 80. На другий ден Дон Хенри му подари лист за благородство и диплома за корабленачалник. Й. Груев, (превод) Бкн, 1859, кн. 1, 95.