БЛАГОРОДЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Остар. Правя нещо да стане по-възвишено, по-съвършено; облагородявам. Ми можем въздига̀ достойнството на труда и да го благородим с благородни мисли, които еднакво привличат и от горня и от долня ръка хора. Й. Груев, СП (превод), 256.