БЛАГОСЛОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОСЛО̀В м. Поет. Благословия (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Пазех аз там по цели дни маяка, гледах по часове морето — .. — Гледам и искам да забравя, а в ума ми все тая мисъл: тръгнах без майчина милувка, без бащин благослов. Ив. Кирилов, Ж, 53. И когато стигнат до онова място от благослова: Сурва, сурва година, / пълна кесия на шия!... — стопаните ще отпуснат в широка усмивка лица. С. Северняк, ОНК, 153. И тиха душата се свежда, / и шепне смирен благослов. Н. Лилиев, Ст, 52. Думата ми е за Радомир.. — За него съм ви свикал. Няма го баща му да се радва на тоя ден... С Божията милост и наша, мой и на царицата благослов е решил да се задоми. М. Смилова, ДСВ, 71.