БЛАГОСЛОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОСЛОВЀН, -а, -о мн. -и, прил. 1. Който е осветен чрез молитви; светен. Бездетни и челядници идат да се кланят с молитва на Светия гроб и да умият лицата си с благословена вода. Елин Пелин, Съч. IV, 83. Благословено вино, проклето пиянство. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 43.

2. Прен. Който носи изобилие от всякакви блага. Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие. Л. Каравелов, Съч. II, 28. — Както щете, господа, но нашата България е благословена страна. Пийте и вижте, ка‑

къв еликсир се ражда. Елин Пелин, Съч. IV, 128. Зелена многозавойна долина, прорязвана от Мътница и Бистрица,.., весел, благословен, плодовият кът, богат с топли минерални извори. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 66.

3. Прен. Който е достоен за благодарност и възхвала. Благословено нящо е труда на земледелеца! Т. Влайков, Съч. III, 325. Манастирът е високо в планината, граден и изписан от благословена човешка ръка, която е искала да въплъти в дърво, камък и багра нашата вяра. Д. Талев, ЖС, 176. Благословена и свещена е войната, / единствено кога окови тя троши! К. Христов, ЧБ, 119.