БЛАГОСЛО̀ВНО

БЛАГОСЛО̀ВНО нареч. Остар. Книж. Разумно, уместно. Пращам Ви няколко стихотворения за "Библиотека св. Климент" и за "Пер. списание" (ако намерите Вие за благословно да му дадете някое от тях). Ив. Вазов, НПис., 94. Вместо да захванем българската история от 485 лято,.., разсъдихме за благословно да я захванем стотина години йоще по-напред. Г. Кръстевич, ИБ, ХVIII.

Списък на думите по буква