БЛАГОСЛОВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОСЛОВЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); благословя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Благославям; благословям. Е, кръстника са вече надигва; той става и сяда сред двора — времето е среднощ — насреща му са изправят срамежливо младоженците и той ги праща — прощава и благословява с чудни и дивни наричания. Ил. Блъсков, ПБ, 54. благословявам се, благословя се страд.