БЛАГОСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛА̀ГОСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Рядко. Който изразява доброта; благ, мил, добродушен. Лицето на отца Григория си остана все такова спокойно и малко загрижено, а благостната усмивка не се махваше от устните му. Ст. Загорчинов, ДП, 220-221.