БЛАГОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОТА̀ ж. Диал. 1. Само ед. Благост, доброта. Всичко сега при багрите на ярката утринна светлина изглеждаше хубаво, ново. И Петър го гледаше с ненаситно око;.. в сърцето му се будеше отдавна несещан трепет и някаква благота го погали и се разля по цялата му снага... Ц. Церковски, Съч. III, 102-103.

2. Добро дело, добрина, благо (Н. Геров, РБЯ).