БЛАГОТВОРЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОТВОРЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Благодеяние (в 1 знач.). За да бъдат неговите благотворения совършено пълни, тойзи великодушний гражданин лишал себе в най-нужни потребности: хранил ся почти с едни овощия. С. Радулов, ГМП (превод), ХХIХ. Тялото ся сохранява с храна, а душата с благотворения. А. Гранитски, ПР (превод), 17.