БЛАГОТВОРНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОТВО̀РНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Благотворно, благоприятно въздействие. Йов живял в Аравия..: цял изток го почитал зарад неговата благотворност,

зарад неговата правдина. Т. Икономов, ЧПГ, 52.

2. Остар. Добри дела, постижения; благодетелност, добротворство. Многовековният опит и светлината на науката ни е научила да ценим всичката благотворност за человеческият напредък и благосъстояние от истинската свобода на съвестта, да отделяме религията от знанието. ПСп, 1876, кн. 11 и 12, 51.