БЛАГОУХА̀НЕН

БЛАГОУХА̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който има, издава приятен дъх; ароматен, благовонен. Видях в полето теменужка, / самотна и благоуханна. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 128. Харесваше бялата ѝ като мляко кожа, русите ѝ коси, чудеше се на тая чиста, благоуханна плът. Й. Йовков, СЛ, 61. Листата на кафяното дръвце са гладки, длъгнясти и сякога зелени; цвета му е бял, на китки и благоуханен. Т. Икономов, ЧПГ, 90. Благоуханни горски цветя.

2. Който е изпълнен с приятен дъх, с аромат. Полъхнаха на вълни от разлюлелите се цветя всякакви благоухания. Ния вдишваше с разтворени ноздри свежия, благоуханен въздух. Д. Талев, ПК, 350. В такава една благоуханна, пролетна, чудесна утрин бе влязъл той [Левски] в тяхната градина. Ст. Дичев, ЗС I, 597. Ние често сме наблюдавали от кривините на този път Розовата долина. Тя беше цветуща и благоуханна. А. Каралийчев, С, 239.

Списък на думите по буква