БЛАГОЧЍНЕН

БЛАГОЧЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. 1. Който е с добро, смирено, почтително държание; благовъзпитан, благопристоен. Празнична глъчка се носи из улиците .. Из църквата бавно излизат благочинни семейства, с върбови клонки в ръце, .. Днес е Връбница, тихият празник на пролетта. К. Константинов, ПЗ, 11-12. Който е благоразумен и благочинен.., успява во всяко дело, което би предприел. А. Гранитски, ПР, 10.

2. Който е израз, проява на почтителност, смирение, на добро възпитание; благоприличен. В неделни дни баща му.., отвеждаше цялото семейство на черква .. Незабравими дни, които бяха научили Костов на благочинно държане в обществото. Д. Димов, Т, 544. Редовни посетители [в заведението] бяха двама-трима някогашни градски нотабили,.. разговорите бяха благочинни и тихи. К. Константинов, ППГ, 46.

Списък на думите по буква