БЛАГОЧИНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОЧЍНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Добро, почтително, смирено държание; добро възпитание, благоприличие; благочинство. Не ти се сърди Станка, болярко. Ръката да ѝ подадеш, ще я целуне.. Станка отбира и от чест, и от благочиние. Ст. Загорчинов, ДП, 1949, 127. До тука Георги още нищо не бе видял необикновено или възмутително, благочинието на "верующите" беше пълно. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 150. След молитвата, като изпеем: "Амин", надзирателят.. ще извика: — Идете си с благочиние! — подир което вече по ред почваме да излизаме из стаята. Т. Влайков, Пр I, 214-215.

2. Дисциплина, ред в нещо. Не тряба да правя каквото ми дойде на ум или каквото ми ся ище; но каквото ми поръчва длъжността ми, и това ся казва благочиние. Пч, 1871, кн. III, 41. Законите приносят на света благочиние, а благочинието — благополучие. С. Радулов, НД, 81.