БЛАГОЩАСТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОЩА̀СТИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благополучие, щастие. Може ли той да се противи на моето благощастие? Но той би желал злото на дъщеря си, нейната смърт, понеже аз ще му кажа, че не можа да живея без любовта ти! К . Величков, НС,

26. Небесният отец толкова обича чадата си, когато им докарва скръб, колкото когато им докарва радост.. Те са му тъй скъпи, когато унищожава надеждите им, както когато той ги възвишава и ги увенчава с благощастие. ИЗ 1874-1881, 185.