БЛАГУ̀НА

БЛАГУ̀НА ж. Диал. Сладка едра круша; присад. А па да хапнеш от нашенските круши синявци или благуни, та да помниш, че си ял нещо сладко, нещо и на сън несънувано. Кр. Григоров, ТГ, 16.

Списък на думите по буква