БЛАЖА —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛА̀ЖА̀1, -ѝш, мин. св. бла̀жѝх, несв. 1. Непрех. Ям блажно обикн. през пости. Противоп. постя. Иванчо Йотата беше бъбрица, сплетник, дръзновен и блажеше през коледни пости. Ив. Вазов, Съч. .VIII, 28. Инспекторът прочете пред всички писмото на Синода, в което се казваше, че съм блажил през постите и не съм се причестявал, та трябва да бъда наказан и за това.... Ал. Спасов, С, 34. Криво съм учел децата,.., учел съм хората да не постят и съм блажел през велики пости. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 30-31.
2. Прех. Диал. Доставям, давам някаква блажна храна; облажвам. Домашните животни: крави, кози, гъски и кокошки им блажат и веселят къщата. Ст. Младенов, БТР I, 164. Стрина Мариница донесе една порязаница хляб,.. Подаде му я. — Хлебец ли?.. Ами сиренце една бучка, ако щеш? — Има две години не съм си блажил душицата. А. Каралийчев, ЛС, 55-56.
3. Непрех. Диал. За храна — имам приятен, сладък вкус. — Не обичам аз варено месо. Пфу — ни слади, ни блажи: него го дай на маджарите и на немците — по вкуса им е. Б. Обретенов, С, 13. блажа се страд. от блажа1 във 2 знач.
БЛАЖА̀ СЕ несв., непрех. Диал. 1. Ям, имам блажна храна; облажвам се. Надяваше се, клетата, че ще и сама̀ тя с детето да се блажѝ като хората, па ще може да отдялва и за продан масълце или сиренце. Т. Влайков, Съч. II, 114. Гои оная луда трева овцете, бием ние млякото, а с маслото чорбаджията се блажи. Ст. Станчев, ПЯС, 87.
2. Прен. Ползувам се от някакви блага. Особено се блажеше Прангата от училищните и черковни приходи. Т. Влайков, Съч. III, 143. Много смешно е кога четем как ся блъскали едно време и всичко опитвали, за да найдат филисофски камик, с който ся правило злато, и как хитри лъжци умели да ся блажат от тая обща глупост, та майсторски обирали готовото злато из пазухите на лакомите. Лет., 1874, 168.
3. Диал. Изцапвам се с нещо блажно; облажвам се.
БЛАЖА̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. 1. Мисля някого за блажѐн, честит или казвам някому, че е блажѐн, честит; облажавам1, облазявам. Плод от родна вейка се откърши — / свой живот и своя чест да върши, / и в това, което го очаква, / майка го блажи — а не оплаква! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 91-92.
2. Благославям при пиене (Н. Геров, РБЯ).