БЛАЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛА̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. За храна, ястие — който е от животински произход или съдържа продукти от животински произход (месо, мас, мляко, яйца, масло и др.). Противоп. постен. На селския площад димяха редица огньове, наслагани бяха там казани и котли, клокочеше в тях блажна гозба за цялото село и най-напред за бойците, които бяха излезли да бранят Дебрица и целия Железник. Д. Талев, И, 522. А в други дни мама мазваше зелника с лъжичка масло.. Още отвън,.., ще разбереш, че се пече блажен зелник. Кр. Григоров, ОНУ, 124. Качамакът е ядене за гости. При това той бива блажен (полен с масло) и обикновено постен (само вода, брашно и сол). Ив. Хаджийски, БДНН I, 130. Тук не

липсуваха нито препечените кокошки, нито "каймаклията баница,.. аз обявих на любопитните аги, че желая да ям с тях заедно от блажните ястия. З. Стоянов, ЗБВ I, 159. През пости не се яде месо, сирене, масло, мляко, яйца, защото са блажна храна.

2. Който съдържа мазнина обикн. в голямо количество; мазен. Цанко се приведе.. и взе омазаната с блажна помия препълнена кофа. О. Василев, ЖБ, 96. Днес яденето е много блажно — от мазнина не може да се яде. △ Блажна баница.

3. По който има мазнина, изцапан с мазнина; омазнен. Луга е пепеливата оная вода, с която мият блажните съдове. П. Р. Славейков. БП I, 13. Облизва се като куче блажен сахан. Погов., Н. Геров, РБЯ, 46. Ръцете ми са блажни от баницата.

4. За време — през което се яде храна от животински произход. А кога отговеем за Коледа, мама в блажни дни ще ми сложи при хляба сиренце. Т. Влайков, Пр I, 226.

5. Като същ. блажно ср. а) Ястие с месо или друга храна от животински произход; блажна храна. Тия християни се гнусят от блажно и ядоха бурени като костенурки. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 176. Има едно "Олио" — .. — жените го грабят като халва. С него готвят и блажно, и постно. Й. Йовков, М, 52. Сговорна дружина и в петък блажно яде. Погов. б) Диал. Времето, през което се яде храна от животински произход. Не знам кога е пост, / кога ще бъде блажно. Ив. Вазов, Съч. III, 107.

◊ Блажна боя. Вид боя за боядисване на дървени, железни и други предмети, приготвена с безир. Боядисах прозорците и пода с блажна боя.

БЛАЖЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който изпитва блаженство; много щастие, честит. Детето им расте здраво и хубаво.., а Стоян все дебнеше да го вземе в ръцете си, да го държи блажен на коляното си, до гърдите си. Д. Талев, ЖС, 102. Блажен на пир поканений от Фрина! / Но дваж блажен е който преживее / на пиршеството днешно радостта! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 35. Когато тиха скръб по майчина милувка / сърце ми навести, аз мисля си: блажен, / чието чѐло пази спомена свещен .. на майчина милувка. К. Христов, Кр., 8.

2. Който е изпълнен или е свързан с много приятно чувство, удовлетворение, блаженство. Дружината запя бунтовен марш и последва поп Груя, който стъпи най-напред в Оборище с кръста в ръка... Блажени минути! З. Стоянов, ЗБВ I, 403. И пренесла се [Лила] в онзи блажен сън, с който заспиват само невинните ангелчета. Л. Каравелов, Съч. II, 68. В сивите му очи подскачаха отражения от пламъка, сухото му мечтателно лице е озарено от блажени мисли. Той разправяше с охота за баснословното богатство, скрито в земята. Елин Пелин, Съч. V, 21. Едно блажено изражение се появи по бледното лице на Попчето. Ив. Вазов, Съч VI, 54. Блажена усмивка.

3. Епитет, даван на светии или на лица с висок сан — свят, пречист. — Братя! провикна ся комис към народът,.., в скръбни руби требваше да ся облечем заради блажения цар Петър, който загина от ръка на брата му Ивана. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 50. Някога пък, като отвори дума пред гостенката за човешките слабости и прегрешения и за дяволите, които ни съблазняват, мама ще вземе да разправя за митарствата, през които преминала душата на блажена Теодора, дорде стигне до рая. Т. Влайков, Пр. I, 178.

4. Като същ. блажените обикн. мн. Блажени, щастливи хора. Разправя сетне и за битките на цар Александрия със страшните лъвове на цар Поро Индийски,.., и как влизал цар Александрия в някакви си пещери, и как отишъл после в острова на блажените. Т. Влайков, Съч. II, 214.

◊ Блажени вярващите; блажени <са> верующите. Книж. Ирон. Употребява се в реплики, за да се подчертае, че някой наивно е повярвал нещо, което е всъщност невярно или неизпълнимо.