БЛАЖЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛА̀ЖЀНЕ
БЛА̀ЖЀНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от бла̀жа̀1. Завчера девер ми видял Райка Думбито, че яде сирене. Посред богородични пости яде сирене!.. — Их, то да е само блаженето! — намеси се и една друга баба. Ц. Церковски, Съч. III, 37.