БЛАЖЕНСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАЖЀНСТВАМ и БЛ??ЖЀ?СТВ?ВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Изпитвам блаженство. Колко свежест и чистота! Сякаш тая балканска природа вчера е създадена от Твореца. А тя е такава от хиляди и хиляди години. И тя е създадена за човека, той да ѝ се радва и да блаженствува в нея. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 47. Може би е нескромно, може би звучи като хвалба, но аз видях невиждани красоти, плисках се с животворна вода, блаженствувах сред неокосени ливади. Н. Стефанова, РП, 160. // Живея щастливо, охолно; добрувам. Зафърли младия и прегърна стария... Презре оногова, с когото можеше да блаженствуваш, и взе оногова... Ив. Вазов, Съч. ХХ, 121.