БЛАЗЍРАН

БЛАЗЍРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Преситен от охолство, богатство; презадоволен. Той беше мрачен и блазиран красавец с мургава кожа .. и тъмни маслинови очи. Д. Димов, Т, 327. Пъстра, тиха тълпа се разхожда из алеите около казиното. Космополитна тълпа, блазирана, равнодушна към всичко, дошла само за рулетката. К. Константинов, ПЗ, 102. Комедия тая пиеса е наречена по ефемизъм, а то е най-чистокръвно и мило булевардно фарсче, написано с цел да разсмива блазираните булевардни шетачи. Ив. Вазов, СНЖ, 8-9.

— От фр. blaser ’пресищам’.

Списък на думите по буква