БЛА̀ЗНЯ

БЛА̀ЗНЯ, -иш, мин. св. бла̀зних, несв., прех. 1. За нещо — изглеждам много привлекателен на някого и силно го привличам, притеглям; съблазнявам, привличам. Как да е, завърших гимназия и реших да постъпя в Медицинския факултет. Знаете, много ме блазнеше лекарската професия. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 117. В студена и ветровита нощ нищо тъй не блазни и не привлича както светлият прозорец на някое човешко жилище. Й. Йовков, Разк. II, 46. Жена му Райна беше с петнадесет години по-млада от него.. Съгласи се на този брак, защото я блазнеше общественото положение на Цеков. В. Нешков, Н, 269. Но мене ме блазнеше мирисът на ябълки, който се носеше откъм градината. Г. Белев, ПЕМ, 33. Блазнеше го мисълта да посети далечни страни.

2. Предизвиквам съблазън; съблазнявам. Тя беше мъничко и хубаво селско зверче, свободна и шеговита, ала не много срамежлива. Тя усещаше, че има силата да блазни, затова беше закачлива и лекомислена. Елин Пелин, Съч. I, 89. Имаше нещо раздразнително и сладко парливо в погледа и усмивката на тая жена, която привличаше, която блазнеше, която магьосваше. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 56.

3. Остар. Лъжа, мамя някого обикновено с някаква надежда; изкушавам. И рекохме си:.. ако им запушим пътя, който ги блазне, че ще ги заведе до осъществление на великата им идея, ний навярно ще ги повалим долу. Ч. 1871, кн. 13, 392. Не знаеш ли, че сатира злъчлива / на туй време докарва зло (..) или умът ти тъй та блазни, / че има кой да т’оцени. П. Р. Славейков, НМК, 79. блазня се страд.

БЛА̀ЗНЯ СЕ несв., непрех. 1. Съблазнявам се. Други седнали по-встрани, занадничаха към подносите през главите на събеседниците си, ала жените сякаш не се блазнеха от печените мръвки. А. Христофоров, А, 258.

2. Лъжа се, мамя се обикновено с надежда за нещо; самозалъгвам се. Откакто седна на императорския стол, той беше в непрестанна борба с тях [приближените си] и не се блазнеше да ги спечели с милостите си, а искаше да ги държи в страх и покорство. Д. Талев, С II, 94. Към възбунтуваните села не можеше да се види друго нищо, както и по първия ден, освен гъсти облаци от дим,.. Ние имахме смелостта да са блазниме, че сички тие пожари са произведени от немилостивата ръка на нашите решителни бунтовници. Какво заблуждение. З. Стоянов, ЗБВ II, 108-109. И не ще той за щерка му / Камен да се блазни, / хорски думи го ядосват / и слухове разни. Ив. Вазов, Съч. IV, 8.

Блазни ме Панчо. Диал. Иска ми се да направя някакво зло.

Списък на думите по буква