БЛАЗОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАЗО̀СВАМ, -аш, несв.;блазо̀сам, ‑аш, св., прех. Диал. Казвам някому "блазе ти"; облажавам1, облазявам. За овчар като станеше дума някога, се говореха какви ли не сладки и медени.. Искаше им се всякак да лъжат ратаите, да ги блазосват, че по-добре да им пасат овцете. Ст. Станчев, НР, 173. блазосвам се, блазосам се страд.