БЛАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАМ, бла̀мът, бла̀ма, мн. няма, м. Полит. Лишаване от доверие, сваляне от ръководен пост чрез гласуване. Създалото се против него [Стоянов] настроение .. би могло да се разрази в блам от годишното събрание. М. Арнаудов, БКД, 163. Правителство претърпя блам. // Проваляне. "С дявола ортак ще стана, но ще му платя!" — заканваше се той. И когато пъкмеше да му устрои блам, властта беше смъкната с преврат. Г. Караславов, С. 145.

— Фр. blâme.