БЛАМИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАМЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Полит. Свалям някого от власт, от ръководен пост чрез гласуване. След разпускане на Първото обикновено народно събрание, което бламира консервативния кабинет на Т. Бурмов, князът натоварил Климент да състави нов кабинет. Г. Константинов, ПР. 56. Буйните народоволци се втурнаха низ селата да бламират кметове, да разтурят общински съвети. П. Росен, Сб??СЕП, 27.

2. Разш. Книж. Провалям. И ти да си на негово [главния редактор] място и тебе ще те втресе. То не е шега работа. На другия ден оная паплач от сътрудници, на които статиите и дописките са били хвърлени в коша, като го подхваща — бре, апострофи, бре, освирквания, бре, викове: долу! — докато го бламирали, без да може да си прочете отчета. Чудомир, Избр. пр, 284. бламирам се страд. Бламира се един кмет, когато е управлявал и когато е извършил нящо лошо. Т. Влайков, Съч. III, 282.

БЛАМЍРА? СЕ непрех. Книж. Излагам се, провалям се с някаква своя постъпка, дейност.