БЛАНА̀

БЛАНА̀1 ж. Диал. 1. Голяма буца пръст в разорана нива. Стигнаха блока, където оряха трактористите. Гороцветчани зяпнаха в машините, в лемежите, които обръщаха бланите и разораваха прави и дълбоки бразди. Кр. Григоров, ТГ, 117. Отвреме-навреме духаше резлив, хаплив ветрец, който отвяваше сухия снежен прашец и го лепеше върху една от страните на по-едрите блани в разораните ниви. Г. Караславов, ОХ I, 285.

2. Правоъгълна буца пръст, извадена с тревата; чим, бус (Т. Панчев, РБЯд).

3. Буца сушен тор, размесен със слама, който се използува на някои места за горене, за топливо (Н. Геров, РБЯ).

БЛАНА̀

БЛАНА̀2 ж. Диал. Блудкавина, гадене.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БЛА̀НА

БЛА̀НА ж. Диал. Изработена кожа с вълната ѝ за подплата.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.

Списък на думите по буква