БЛА̀ТЕН

БЛА̀ТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е свързан с блато, свойствен, присъщ на блато; блатист. За миг счупи поглед и се загледа в сивата блатна вода. К. Петканов, ОБ, 137. Блатни изпарения. Блатни миризми.

2. Който вирее или живее край блатата. Стигнах до бреговете на блатото, сред чудния шум на блатната тръстика посрещнах залеза на слънцето. Ив. Карановски, Разк. I, 91. Откъм езерото идваха дълги плавни вълни, които плискаха водата чак до тесните канавки, пробити между блатната трева. Ст. Загорчинов, ДП, 413. Но когато слънцето изчезнеше напълно, от тъмните сенки на тръстиките излитаха блатни птици. Д. Димов, Т. 318. Ловът бе в стихията си и вървеше отлично. Лисици,.., блатен дивеч, па и няколко диви свини паднаха убити. Н. Попфилипов, РЛ, 66.

3. Който е покрит с блата; блатист, блатлив. Долу откъм блатните места на талази долита жабешки хор. Ст. Марков, ДБ, 266. Надясно се губеха едва доловимите очертания на Атон, а наляво — блатните равнини на Саръшабан, мочурите на Места, потънали в омара, и тъмните петна от зеленината на Керамоти. Д. Димов, Т, 443. Блатна местност.

Блатен газ. Хим. Безцветен газ с неприятна миризма, съдържащ главно метан и образуващ се в дъното на блатата при разлагане на растителни отпадъци. Блатна треска. Малария. Блатно кокиче. Растение от семейство кокичеви с повече цветове, събрани в съцветие, което расте по влажни, мочурливи и заблатени места у нас и се използва за произвеждане на лекарството нивалин. Leucojum aestivum. Очарователни са и перуниките по брега на азмаците и реката, блатното кокиче в отделни находища. ПЗ, 1981, кн. 10, 20.

БЛА̀ТЕН

БЛА̀ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет.: Блатна песен. Песен за крадци и престъпници с провокационно, нецензурно съдържание. Тия приятели наоколо ще играят бридж, ще слушат блатни песни или ще пият глупавата си водка. К. Топалов, СТ, 21.

— От рус. блатной.

Списък на думите по буква