БЛАТИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛАТЍСТ , -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е покрит с блата; блатлив. Под краката му като на длан, разстилаше се Ючбунар, затънал до колене в ниската си блатиста равнина. Ив. Вазов, Съч. Х, 43. Левият бряг [На Дунава] е нисък, блатист — селата са някъде с километри навътре. П. Спасов, ХлХ, 301. Отсрещният бряг личеше по-ясно, но водата ставаше по-гъста. Райчо разбра, че мястото е блатисто. Д. Габе, МГ, 38. Там в доловете, над ливадите и над блатистите места, захванала да се спуща прозрачна мъгла. Л. Каравелов, Съч. II, 114.
2. Рядко. Който е на блато или е свойствен, присъщ на блато; блатен1. Да остане тук! Всред блатото! Всред тая студена зелена блатиста вода, края на която не се виждаше! Елин Пелин, Съч. I, 51. Предпочитай да пиеш движимата вода, сиреч вода, която тече и най-вече планинска, а не блатистиста и недвижима. П. Р. Славейков, ПЧ, 63.