БЛЕДАВИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛЕДАВИНА̀
БЛЕДАВИНА̀ж. Остар. Бледност. Бледавина бе покрила лицето му и силите му ся виждаха изчерпани. П. Р. Славейков, ЦП II, 161. Потонната лампа,.., обливаше с нежна бледавина лицето ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 15.