БЛЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЀДЕН, -дна, дно, мн. -дни, прил. 1. За лице, чело, устни на човек или човек с такова лице — който е без естествена руменина, по-бял или жълтеникав; блед, безкръвен. Далеч от родина, в край чужди събрани, / изпити и бледни, в порутен бордей, / те пият, а тънат сърцата им в рани. П. К. Яворов, Съч. I, 58. Момата се изправи, запъхтяна и бледна от вълнение. Ст. Загорчинов, ДП, 119. Лицето на Павел беше бледно, слабо и болничаво. Елин Пелин, Съч. III, 31. Жената се усмихна. Тя беше се поободрила, на бледните ѝ страни беше се появила малко червенинка, влажните ѝ очи светеха повече. Й. Йовков, ЖС, 73. Бледни устни.

2. Който е слабо обагрен; блед, неярък. Никне по ливади / минзухарът бледен — / той е сред цветята / тъжен цвят последен. Ем. Попдимитров, ПМ, 33. В небесата къдрав плам / разпилява бледни рози. Н. Лилиев, Ст, 65. Тя има бледен цвят на лицето. △ Десенът на плата е в бледни тонове.

3. За светлина, сияние, лъчи и под. — който е без блясък; слаб, блед. Бледното сияние на ламбицата играеше по бялата ѝ изпъчена гушка. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 21. Нощем, под бледните лъчи на месеца, снегът блещеше като стъклен. Й. Йовков, АМГ, 24. На Въсток едва-едва се сипва зора и разсява бледна светлина във вътрешността на Гоговата кръчма. Ал. Константинов, БГ, 115. Бледните звездни зари пропълзяват в окопа. Л. Стоянов, Х, 14. // Който свети със слаба, неярка светлина. През листето с таинствена усмивка / надникне, скрий се бледната луна. К. Христов, ПВ, 46. Бледни звезди.

4. Който е слабо очертан; неясен, блед. Еле най-сетне крака ни стъпи на равно поле, на равно поле Чепинско. От лява страна на склона се съзираше бледния силует на едно минаре. Ал. Константинов, Съч. I, 258. В далечината едва се виждат бледните очертания на планините. // Прен. Смътен, неотчетлив; блед. Бледен спомен. Бледни впечатления.

5. Прен. Който не изпъква с някакво ясно изразено качество или има слабо, незначително въздействие; неизразителен, блед. Как ми се виждат бледни думите сега, когато искам да предам онова чудно осветление, в което живеехме всички с чувствата си и с разсъдъка си! К. Величков, ПССъч. I, 17. Героите са обрисувани бледни, фабулата е неправдоподобна. Ив. Вазов, Съч. IХ, 179.

◊ Бледен като мъртвец. Извънредно, много бледен. Той се крепеше на ръцете им [на братята], бледен като мъртвец. Елин Пелин, Съч. IV, 50-51. Бледен като платно. Много, съвсем блед. Бай Пондьо влезе в канцеларията си бледен като платно и така безпомощно се огледа, че колегата му,.., се вторачи учудено. Г. Караславов, Избр. съч. II, 200.