БЛЕДИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЕДИНА̀, мн. няма, ж. Диал. Бледност. Изведнъж той пребледня, лицето му стана бяло като пешкира,.. Но бледината изчезна и бялото восъчно лице заля гъста, тъмновинена червенина. Д. Спространов, С, 18. Лицето му мигом покри смъртна бледина, очите се вглъбиха и замръзнаха със стъклен блясък. Г. Райчев. Избр. съч. I, 207-208.