БЛЕДНИКАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЕДНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е малко бледен; възблед. Миловидни моми доста, но красиви ни една; те са тънки, нежни, бледникави, дълголики. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51. Над тоя гроб стои млада жена, облечена в черни дрехи, кои показваха и правяха лицето ѝ още по-бяло, бледникаво, тъговито и милозливо. Ил. Блъсков, ЗК, 3. А и месечинката в това време изплува иззади корията ясна и пълнолика и разля по всичката божа земя своите златисти зари, своята светлина мека и слаба инак, и бледникава, ала заедно с това и упоителна, и мила, и прекрасна.Т. Влайков, Съч. I, 1941, 108.