БЛЀДНО

БЛЀДНО. Нареч. от бледен (в 3, 4 и 5 знач.); бледо. Чакаше! ... Каква нещастна дума, как бледно тя изражава онова неописуемо душевно вълнение, което бунтуваше и сърцето, и душата на младата мома! Ал. Константинов, Съч. I, 271. Знам, че бледно ще възпея / хубостта на тоя час, / че за тая епопея / треба Омир, Пушкин, Тас. Ив. Вазов, Съч. I, 81.

БЛЀДНО

БЛЀДНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: бледо-, напр.: бледнозелен, бледножълт и др.

Списък на думите по буква