БЛЀДО

БЛЀДО нареч. 1. Едва доловимо; вяло, слабо. Тя никога не се смееше с висок глас,.. а само се усмихваше бледо и сдържано с малките си уста. Елин Пелин, Съч. III, 18.

2. Без необходимото въздействие, без нужната убедителност; неизразително. — Ако го убием, ще отмъстим за руския другар — каза той обнадежден.. Но поручикът усети, че думите му звучат бледо. П. Вежинов, НС, 139. В тази пиеса героите са обрисувани съвсем бледо.

3. Без необходимата пълнота и подробности; бегло. Като погледна часовника си, редакторът също стана и му подаде ръка: — Драго ми беше, че се запознах с един от тия,.. които ние съвсем бледо скицираме. Ст. Даскалов, СЛ. 243.

БЛЕДО

БЛЕДО-. Първа съставна част на сложни прилагателни, която означава, че цветът, назован със втората част на прилагателното, не е ярък, напр.: бледорозов, бледовиолетов, бледосин и др.

Списък на думите по буква