БЛЕДОКО̀Ж, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бледа кожа. Аз крачех унило до плочника, измъчван от две тревожни мисли — ще
се вижда ли морето от прозореца на квартирата ми и дали ще има хазайката някоя тъмноока и бледокожа дъщеря! С. Северняк, ИРЕ, 161.